Чл. 2- Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение. Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.
Чл.9 – Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
Чл.13 – Всеки човек има право свободно да се предвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
Чл. 19 – Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му ; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи с всички средства без оглед на държавните граници.
Чл. 20 – Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
Чл. 21 (1) -Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
(2) – Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществени и държавни служби на своята страна.
– Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.
Чл.28 – Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази Декларация, могат да бъдат напълно осъществени.
Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общо събрание на ООН на 10-ти декември 1948г.
