Защо да компостираме?
Почти две трети от отпадъците генерирани в домовете се състоят от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайка от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, т.н.). Най-често тези отпадъци попадат на градските сметища. Биогазът, който се получава при тяхното гниене се нарича ландфил газ. Този газ, основно състоящ се от метан, допринася 32 пъти повече за парниковия ефект от СО2.

Как се прави компост?
Най-важните факторите, които оказват влияние върху процеса са: наличието на кислород, влага, съотношението между въглерод и азот, размерът на частиците, киселинността на средата и температурата.

Начини и съдове за компостиране:

Пластмасов компостер с отворено дъно:
В домакинствата най-често се използват пластмасови компостери, тъй като е по-удобно, по- бързо и по-хигиенично. По-лесно е регулирането на температурата, влагата и притока на кислород елиминира лошата миризма.

19

Компостер от палети:
Съединете три палета под формата на квадрат, като ги скрепите посредством болтове или с тел и към тях прикрепете четвъртият палет, който трябва да бъде подвижен като вратичка, за да можете да обръщате компоста лесно когато ви се налага. Може да се съединят и няколко съда в обща система (като използвате 10 палета). Това дава възможност да се подържат купове с различна зрялост и всеки да се обръща, когато е необходимо. Също така можете да използвате стари варели, бидони, дървени сандъци и др. Съд може да се иззида и от тухли – правят се три стени, а четвъртата липсва, за да се осигури достъп.

17c

Купчина в двора:
Може да изберете постоянно място в градината, където да компостирате в купчина. Мястото трябва да е сухо и равно. Купчината не бива да бъде изложена на пряка слънчева светлина и не трябва да е на ветровито място. Когато изберете мястото, отделете горния слой почва. Разкопайте и навлажнете мястото. Купчина компост се прави на слоеве, защото така е по-лесно да се получи добра смес от материали и равномерно разпределение на влагата във всеки слой. Затова никога не смесвайте всички отпадъци наведнъж, а постепенно на слоеве, стъпка по стъпка.

lavomatic2

Какво може да компостираме?
Отпадъците, които подлежат на компостиране се разделят на “зелени” и “кафяви”. Зелените са тези, които са свежи и влажни, богати на азот (N), а кафявите са сухи, богати на въглерод (С).

За да се получи качествен компост е необходимо “зелените” и ”кафявите” отпадъци да се смесят и да бъдат в съотношение 4 части С – въглерод(кафяви) към 1 част N – азот(зелени)

Отпадъци подходящи за компостиране:
Обелки от зеленчуци и плодове (зелени)
Остатъци от хляб (зелени)
Макаронени изделия (кафяви)
Торбички от чай (зелени)
Утайки от кафе (кафяви)
Черупки от яйца (кафяви)
Стайни и градински цветя  (зелени)
Прясно окосена трева (зелени)
Изсушена трева и листа(кафяви)
Слама (зелени)
Дървесни стърготини(кафяви)
Картонени опаковки (кафяви)
Салфетки(кафяви)
Вестници (кафяви)
Негланцирани рекламни брошури и диплянки (кафяви)
Естествени влакнести материали и платнени остатъци от памук и вълна без примеси на синтетични влакна (кафяви)
Оборски тор (зелени)

Отпадъци забранени за компостиране
Месо, риба и кокали
Млечни продукти
Мазнини и масла
Сготвена храна
Изпражнения от домашни любимци
Въглени и остатъци от изгорели въглища
Остатъци от синтетични платове
Пластмасови отпадъци
Метали
Заболели и инфектирани растения

За да се ускори процесът на компостиране отпадъците е добре да се смачкат или нарежат.

Как протича процесът на компостиране?
Първа фаза
Тя започва веднага след като кухненските и градинските отпадъци се поставят в компостера. Осъществява се от аеробните микроорганизми, които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия, която повишава температурата на компостната купчинка. Температурата нараства много бързо през първите 12-48 часа и може да се повиши до 55-60o С. Възможно е температурата да се повиши още и да доведе до понижаване на активността на микроорганизмите. Затова е необходимо в началото да се преобръща компостната купчина за да се осигури охлаждането на материала, а също така и за да се снабди с кислород. Тази фаза може да трае няколко седмици. Накрая на първата фаза вече се получава пресен компост, все още не годен за употреба.

Втора фаза
При тази фаза темпетарурата стига до 40-45o С и започва да спада прогресивно като достига до температура малко над стайната. Тази фаза може да трае няколко месеца.

Компостът достига своята зрялост от 5 до 12 месеца. Той е шуплив, с тъмно кафяв цвят и ухае на гора. Понякога в готовия компост има останали неразградили се парчета; просто ги сложете обратно в компостера.

Полезни свойства на компоста:
Компостът оказва положително влияние върху съдържанието на влага и органичните хранителни материали. Повишава обмяната на въздух, променя и стабилизира киселинността на почвата. Влияе благотворно върху микроорганизмите и растенията и подтиска болестите при растенията.

Възможни проблеми:
Съдът за компост мирише неприятно
Добре поддържаната купчина трябва да има приятен земен мирис. Ако в съда не достига кислород, процесът става анаеробен, компостиращите организми преустановяват своята работа и се заменят с други, които могат да се развиват при отсъствие на кислород. Страничен продукт от дейността на тези микроорганизми е мирис, подобен на този на развалени яйца. Решението е да се въведе въздух и така да се поднови дейността на “добрите” микроорганизми, а мирисът скоро ще изчезне. Силният мирис на амоняк обикновено показва, че има твърде много “зелени” материали в съда за компост. При добавяне на “кафяви” (листа, стърготини, картон, хартия) балансът ще се възстанови.

Компоста е прекалено сух
Сложете го на сенчесто място, Полейте го. Добавете зелени отпадъци.

 

Компостиране