Исторически погледнато, изглежда, че всички култури, които живеят в студен климат, са разработили някаква форма на юрган или разноцветна топла завивка. Тези най-разнообразни по цвят и форма одеала, съпътстват хората от древни времена и освен че показват безкрайното им въображение, са свидетели и участници в някой важни исторически събития и социални промени.
В Азия, юрганите и ватираните дрехи имат древна история. Китайски юргани са открити в гробници, които датират още 770 г. пр.н.е.
В Япония, хората са спели на подплатени подложки наричани “футон” в продължение на векове. Китайски, корейски, индийски и японски войни, използвали ватирана броня – дреха с банели от метал или“непробиваема” жилетка.
Предполага се че първите пачуърк примери са били въведени в Европа от Кръстоносците през 12 век под формата на ватирана дреха носена под бронята. В края на средните векове Европа е потънала в мрак и невежество, много умения и знания от древността са отдавна забравени. Единствено божията милост интересува средновековните хора и разбира се с тази мисъл, тръгват да освобождават божият гроб и Ерусалим. Кръстоносците пренасят много чудеса от средния изток, виждат нови земи, други градове, непознати плодове и храни, други тъкани, други нрави. Виждат как богато и изтънчено живеят арабите, с какви гладки меки тъкани и блестящи коприни се обличат, какви технологии за обработване и оцветяване на текстил имат. Това е началото на края на мрачните векове.
По време на Ренесанса през 16-и век, се раздвижва търговиятa с източните страни, от където традиционно идват пачуърк завивките. Османската империя също има традиция в изработването на ватирани шалтета и кафтани, има оцелели примери от 16-ти и 17-ти век на дрехи на особи като Сюлейман Великолепни и Селим Страшни, изработени с бод върху копринено сукно и брокат, понякога в контрастиращи цветове. Етикетът диктувал, че местното облекло трябва да бъде представено на чуждестранните посланици, така че най вероятно, европейските дипломати, са се врещали от Константинопол с разноцветни ватирани кафтани в багажа си.
Това е и времето, когато европейските страни, установяват колонии и търговски пунктове в Азия. Индия има силна традиция в правенето на юргани и бързо започва да произвежда за износ завивки от памук и коприна.
В Щатите техниката на пачуърк става особено популярна след като първите заселници я пренасят от Европа.
Преди средата на 19-и век, аболюционистите работят усилено, за слагане край на робството. Един от начините са панаирите за повишаване на осведомеността, целта е да се покаже тежкото положение на робите и да се съберат пари за каузата. Юрганите са един от многото занаятчийски предмети, продавани на тези изложения. Тези пачуърк завивки са често с красива апликация, понякога със стихове против робството.
В края на 18-и век и началото на 19-и, повечето жени са заети с предене, тъкане и шиене, за да облекат семействата си. Индустриалната революция, обаче води до драматична промяна. До средата на 19 век текстилната промишленост е нараснала до толкова, че търговските тъкани са достъпни за почти всяко семейство. Това означава, че жените вече не трябва да прекарват времето си в предене и тъкане, и като резултат шиенето на пачуърк одеала става широко разпространено.
По време на този период изобретяването на шевната машина също допринася за популяризирането на шиенето на пачуърк. През 1856 г. компанията Singer започва план на изплащане, така че повече семейства могат да си позволят шевна машина.
Тези промени водят и до други. През 1869 г. жените в Англия и в някой Американски щати получават право да гласуват.
Правенето на пачуърк юргани е особено популярно сред общността на Амишите в Северна Америка. Религия на Амишите не насърчава индивидуално изразяване, но пачуърк позволява на жените амиши, да показват своите творчески натури, без това да се смята за престъпление. Общностите на Амишите винаги са подкрепяли дейности, които насърчават близостта в общността и семействата. Правенето на юргани става основна част от социалния живот на жените от общността. Пачуърк юргани се създават за ежедневна употреба или за да се отпразнуват специални поводи като рождени дни, сватби, набиране на средства за църкватa или друга кауза. Техните юргани са станали колекционерски предмети в цял свят. Най-ранните известни амиши пачуърк юргани, датират от 1849 г
Изкуството за правене на пачуърк, някога е била важна част от живота на жените. С течение на времето се е превърнало в популярно хоби. Времето и усилията, които са необходими за създаването на пачуърк прави тези завивки, скъпи за създаване и купуване, но те остават безценна семейна ценност, която може да се предава от поколение на поколение.
cover photo from: http://karenquilt.blogspot.com/
